дъ̀хам, -аш, несв., непрех. 1. Издавам дъх, миризма; мириша. Страстно дъхат цветовете. Вазов. || Прен. Лъхам, излъчвам (се). И погледът му горд и смръкнатият лик / — те дъхаха и гняв, и някаква закана. П. П. Славейков. Пролетта беше дъждовна и от прозрачния въздух дъхаше свежест и прохлада. Величков. 2. Диал. Дишам. Македонски не дъхаше. Вазов.
|