дъ̀хвам, -аш, несв.; дъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Изпускам дъх веднъж или няколко пъти по веднъж; облъхвам някого с дъха си. Ще дъхна аз и с кървав пламък / ще пламне тук дърво и камък. Яворов. Чичо Митуш застана пред Айа..., подръпна ѝ ушите и дъхна в ноздрите ѝ. Йовков. Аз един уличен пияница не запирам, доде го не накарам да дъхне на Михала пандурина. Вазов. 2. Рядко. Вдишвам, вдъхвам. Стремски излезе на улицата, гдето дъхна свежия въздух издълбоко. Вазов.
|