Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
змеев
змеица
змей
змейски
змиевиден
змиевидно
змийски
змиорка
змия
змиярник

змия̀ ж. Влечуго с дълго люспесто тяло без крака. Змията умира и отровата си държи. Погов. Който е хапан от змия, не се бои от гущер. Погов. Да се изсуши като змия на трън. Клетва. Отровна змия. Змия усойница. Змия пепелянка. Водна змия. || Прен. Злобен, проклет, коварен човек. Ела, мило, ела, че тая змия ще те изяде. — Змии да раждаш / — отвърна Божаница. Елин Пелин. □ Бълвам змии и гущери (разг.) — говоря язвителни думи, когато съм ядосан. И в последния ден бълваше змии и гущери срещу своя силен и неуязвим противник. Влайков. Държа змия в пазвата си (разг.) — грижа се за близък, без да подозирам, че ми мисли зло. Змия се е свила в кесията му (разг.) — голям скъперник е.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.