Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
змеев
змеица
змей
змейски
змиевиден
змиевидно
змийски
змиорка
змия
змиярник

змеѝца ж. 1. Женски змей. Едни разправят, — ката вечер змеица със златна кочия го отвеждала нейде из пещери в сараите си, други — самодива го залюбила. П. Ю. Тодоров. 2. В народните песни — епитет на тънка остра сабя. Продай си пушка хайдутска / и остра сабя змеица. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.