Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
зяпам
зяпане
зяпач
зяпвам
зяпване
зяпла
зяпльо
зяпна

зяпàч м. Разг. Пренебр. Човек, който обича да гледа без определена цел, от любопитство. Пред дома на Чакъра се беше събрала голяма тълпа от скръбни почитатели, зяпачи и клюкари. Дим. Димов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.