з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
| зяпам
зяпане
зяпач
зяпвам
зяпване
зяпла
зяпльо
зяпна
|
зя̀пам, -аш, несв. Разг. 1. Непрех. Стоя с отворени уста. Имах навик тогаз, като се залисам в една работа, отварям си без да ща устата и зяпам. Йовков. Бръчков зяпаше от учудване. Вазов. 2. Прех. Заглеждам се в нещо продължително, с любопитство и безцелно; захласвам се, заплесвам се. Стоеше на пазара, гдето пържеха мекици, и зяпаше селяните и сергиите. Ем. Станев. Бай Ганьо седи сам в салона, зяпа разсеяно картините. Ал. Константинов. □ Зяпам някого в устата (разг.) — а) Слушам, гледам някого прехласнато, когато говори. б) Намирам се изцяло под влиянието на някого, слушам го за всичко.
|