Речник

зя̀пвам, -аш, несв.; зя̀пна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Непрех. Отварям си широко устата, обикн. при учудване, изненада. Той беше така изменен, така майсторски натруфен със сребърни турски кюстеци и разни други украшения, че публиката зяпна от учудване и в първите моменти не можа да се съвземе. Караславов. 2. Прех. Заглеждам и започвам да слушам внимателно някого с отворени от учудване или прехласване уста. Мама и тате зяпнаха опулени, сякаш че им се говореше на китайски. Ст. Чилингиров. □ Зяпвам някого в устата (разг.) — а) Слушам, гледам някого прехласнато като говори. Дошъл е някой там, лъже ги, а те го зяпнали в устата и го слушат. Йовков. б) Намирам се изцяло под влиянието на някого, слушам го за всичко. Я аз съм лоша, я пък ти, като си ѝ зяпнал в устата, заслепил си се и не искаш ни майка да знаеш, ни сестра. Влайков.