Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
зяпам
зяпане
зяпач
зяпвам
зяпване
зяпла
зяпльо
зяпна

зя̀пльо, мн. -вци, м. Разг. Неодобр. Човек, който обича да се заглежда, да се зазяпва по нещо.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.