Речник

и¹ 1. Звукът и. 2. Писмен белег на звука и.

и² съюз. I. За съединяване: 1. Свързва две еднакви части в изречението. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Елин Пелин. Вървеше бързо и с леки и твърди стъпки. Йовков. Тежко и горко. Здрав и читав. Старо и младо. || При изброяване, когато се прибавя последната от изброяваните части. След малко воденичарят, Краличът и Марийка... отидоха към манастира. Вазов. По небето... бавно лазеха... дебели, дрипави, влажни и мрачни зимни облаци. Елин Пелин. || При изброяване към всеки от изброяваните членове — за подчертаване, че е еднакво важен с другите. Ако наистина им пристигне и трактор, и редосеялка, и жетварка, и вършачка, както разправят, то с тях не може да се излезе на глава. Ст. Даскалов. Райка срещна погледа му. Той бе и мил, и плах, и някак си срамежлив, ала в същото време и грейнал от доволство. Влайков. Всички животни са и глупави, и хитри. Ем. Станев. || При повторение на една и съща дума. Тя ускоряваше стъпките си все повече и повече. Вазов. Между туй ний слизахме все надолу и надолу. Ал. Константинов. || В съставни числителни — за прибавяне на последното числително. Трийсет и пет годишен. Триста двайсет и осем. Сто и двайсет години. || При аритметически действия — за означаване, че се прибавя нещо; плюс. Пет и пет правят десет. || При изброяване — за прибавяне към известно или отделно споменато нещо. За празник дядо Славчо си имаше и друга аба и друга шапка. Влайков. Слушай, вземи си и ножа. Вазов. В тази килия съм крил и Левски. Вазов. 2. Свързва прости изречения в едно сложно съединително: а) При едновременни действия. Тя лежеше неподвижно... със затворени очи и дишаше тежко. Елин Пелин. б) При последователни действия. Но иди, майко, у дома / и с сърце всичко разкажи / на мойте братя невръстни. Ботев. || Когато се изреждат повече от две прости изречения — за прибавяне на последното. Той почука на една врата, бутна и влезе вътре. Вазов. || Когато действието на второто изречение е последствие от действието на първото. Викентий пална свещица и осветли килията. Вазов. Старецът вдигна лявата ръка и закри очите си от силния блясък. Ст. Загорчинов. II. За присъединяване: 1. При добавяне на части на изречението или изречения, които определят допълват, развиват, разширяват изказаната в изречението мисъл. Чашите се изпиваха на един дъх и до капка. Йовков. Тук ни поднесоха едно деветгодишно златно вино, наляно в бутилки, бистро като кристал, и струва бутилката само два лева. Ал. Константинов. Някъде из улиците свиреше кавал. И сякаш там не човек свиреше. Йовков. 2. При въвеждане на изречение, което представя следствие или заключение от предходното изречение. Нямаше си дядо Славчо ни син, ни дъщеря. И много му беше мъчно и криво за това. Влайков. У Ралица ходиха китени свати. / И чу се вест низ село, че наскоро / ще е и сватба. П. П. Славейков. Старият Белчо замаха опашка и тръгна спокойно. И ето че се редят бразда, две, три — леха. Елин Пелин. III. За съпоставяне или противопоставяне при означаване, че действието на второто изречение става въпреки очакването на някого; а, а пък, но. Заранта, чини ми се, че цялото село знае нещо и само ние не знаем. Вазов. А тя, Елка, светица е станала, синко, от скърби. И пак устата ѝ не проронва хулна дума. Елин Пелин. Знаеш и не ми обаждаш. Вазов. IV. Поет. Старин. За въвеждане на повествователни изречения — в началото на всяко от тях. В игра стихийна уморени почиват яростни вълни. И корабът се носи леко с попътни тихи ветрове. И чезнете в мъгли далеко, вий, родни брегове. Яворов. И стори се чудо, — чу господ молбата и тесният гроб се разтвори. И яхна си Лазар припряната коня — / потегли направо в Загоре. П. П. Славейков. И посипа Каин със сива пепел главата си. И горчиво зарида. И нямаше за него утеха. Н. Райнов. И наметна тънка пушка, / и запаса чифт пищови, / та се метна на вран коня, / па отиде на планина. Нар. пес. V. За усилване: 1. При изтъкване, подчертаване на нещо; дори. И най-слаб вятър не разклащаше върховете на овошките. Йовков. 2. В началото на въпросително изречение — за подчертаване връзката с предишното изречение. Аз видях на вратата един поп със сини очила, — потвърди едно заптие. — И ти не го хвана, будала? — изкряска началникът му. Вазов. Чакахме известие.,. Най-после писмо. — И? — Мината не била съвсем безнадеждна. Ст. Костов. 3. При въвеждане на възклицателни изречения — за учудване, възмущение. Ех, каква беше наистина мома и какво беше чудо тая дядова Славчова унука! Влайков. Отпреде на самата дупка пази смок! И какъв смок! Страшни работа. Елин Пелин. Знаете само да лъжете и да хитрувате... И как се преструвате! Елин Пелин. VI. В съчет. с други съюзи, наречия, местоимения и пр. — за образуване на: 1. Сложни съюзи: а) Отстъпителни: ако и, макар и (да), и да, колкото и да, даже и и др. Майка му, макар и стара жена, шеташе пъргаво около огъня и готвеше нещо. Елин Пелин. Ако и да имаше и седнали, повечето стояха прави. Йовков. б) Заключителни: и тъй, и така, и ето, и наистина и др. И наистина, вечерната картина беше хубава. Вазов. 2. Сложни неопределителни местоимения: който и да е, какъвто и да е, някой и друг и др. Умореният пътник, който и да е, се настанява в „одаята“. Вазов. До каквито и доводи да прибегнах, не успявах да я изгоня от ума си. Величков. 3. Сложни наречия: както и да е, колкото и да е, когато и да е, и без това, само и само и др.

и³ частица. За засилване — при изтъкване, подчертаване на нещо; дори, даже. Високите стени... стоят и до днес. Величков. Ех и ти, стига! — сопна се старата. Йовков. Който се дави в морето, и за сламка се хваща. Погов. Вълкът и броено яде. Погов. Не искам и да зная. || При слабо съпоставяне. Днес сватба, а ти още не си и станал! Елин Пелин. Добре, че ми се обади. Инак нямаше и да те позная. Елин Пелин.

и⁴ междум. Удължено — и-и-и! 1. За израз на досада или яд; ех! Прегърбена се връща от пазар / старица... / „И-и! трябваше игли...“, а тя забрави. П. П. Славейков. 2. За израз на учудване; ах, ай! Отпреде на самата дупка пази смок... Страшна работа. — И-и! — каза плахо циганчето. Елин Пелин. 3. За израз на радост; ай, ей! То по-добро от това и не може да бъде, нали Панчо? И-и, колко ми е драго! Влайков.

ѝ. Вж. тя.