и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
| их
иха-ха
ихаа
ихтибар
иху
|
их междум. 1. За израз на досада, укор, неудоволствие. Их, Аго, и ти, — укори го Василена, — що правиш тъй?... Никой не те е бил. Йовков. 2. За израз на възторг, радост. Много добре си сторила, че не си ѝ отрекла. Их, да знаеш, колко ми е драго сега! Влайков. Их, че време за зайци! — въздъхна чичо Кола и килна оскубаната си капии, а над една вежда. Елин Пелин. 3. За израз на желание, копнеж. Може ли...да се намери по нашите места разковниче? — Може, но мъчно. — Их, да мога! — въздъхна циганчето. Елин Пелин.
|