и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
| ибрик
ибришим
|
ибрѝк, мн. -ци, -ка (сл. ч.), м. (перс.). Глинен или меден съд за вода с чучурка за поливане при миене. Преди да започне яденето, млади булки със съвсем нови пешкири и със също такива старовремски ибрици и легени поляха на гостите и на мъжете да се умият. Йовков.
|