Речник

иглà ж. 1. Тънка обикн. метална пръчица, заострена на единия край, а на другия с дупка, в която се вдява конец и служи за шиене. След туй войникът измъкна макара, конци, вдянах крайчеца в иглата и в миг баща ми заши две парчета. Кр. Григоров. Старият рибар кърпеше една мрежа с дрянова игла. А. Каралийчев. Мъжът с кола да внася, жената с игла да изнася, пак не се надвива. Погов. Вдявам игла. Игла за шев. Игла за шевна машина. 2. Тънка метална пръчица, приспособена; за забождане, за прикрепване на долна дреха, плат; карфица, топлийка, брошка. Закопчах си блузата с една игла. 3. Кука за плетене. Дай ми иглите, че ще плета. 4. Предмет с форма на игла; бодил. Борови игли. Игли на таралеж. □ Безопасна игла — специална карфица за забождане. Грамофонна игла — приспособление, което привежда в трептене мембраната на грамофон. Зад игла — вид бод, при който конецът минава зад иглата. Няма къде игла да хвърлиш (разг.) — има голяма навалица, претъпкано е. Разказвам от игла до конец (разг.) — разказвам от начало до край, всичко, изцяло.