Речник

игрà ж. 1. Движение или занимание за развлечение, за забава. Децата и от двете села играеха весели игри, придружени с песни, заловени на дълго колело. Йовков. И пред Еньо мина леко и свободно споменът за детството... Игрите, скитането по горите и полетата. Елин Пелин. Зайците... играеха своята зайча игра, като се прескачаха. Ц. Гинчев. || Забавление по определени правила, при което обикновено едната страна печели, а другата губи. Губя игра. Печеля игра. Игра на карти. Игра на футбол. Игра на табла. Хазартна игра. || Комплект от предмети, които служат за такова забавление. Игра домино. Игра томбола. Игра шах. Игра дама. 2. Танц, хоро. Гайдата редеше ситно-ситно, играта ставаше буйна. Йовков. 3. За светлина, багри и под. — трепкане, движение. Другите... бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и мълчаха. Елин Пелин. В игра стихийна уморени, / почиват яростни вълни. Яворов. Игра на цветовете. 4. Изнасяне на театрално представление или изпълнение на роля на сцената. Завесата полека и набръчкана се издигна. Играта се почна. Вазов. 5. Неискрена постъпка, неискрено отношение с цел да, се заблуди някой. Той изведнъж разбра лукавата игра на стареца. Ст. Загорчинов. Дипломатическа игра. 6. Лекомислено, несериозно отношение към нещо. Тяхното що е? Игра на политика. Вятърничава работа. Влайков. □ Игра на думи (словесна игра) — игрословие, каламбур. Игра на природата — отклонение от обикновеното, от нормалното в природата. Игра на случая (книж.) — внезапен обрат в живота поради някаква случайност. Карти за игра — карти, с които се играят разни игри, особено хазартни,