Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
ида
ида си
идва ми
идвам
идвам си
идване
иде
идеал
идеален
идеализация
идеализирам
идеализиране
идеализъм
идеалист
идеалистичен
идеалистически
идеалистично
идеалистка
идеално
идеен
идейно
идейно-
идейност
иден
идентификация
идентифицирам
идентифициране
идентичен
идентичност
идеолог
идеологичен
идеологически
идеологично
идеология
идея
идиличен
идилически
идилично
идиличност
идилия
идиом
идиоматически
идиосинкразия
идиот
идиотизъм
идиотка
идиотски
идиотство
идиотщина
идол
идолопоклонник
идолопоклонница
идолопоклоннически
идолопоклонничество
идолопоклонство

ѝда си1, -еш си, мин. св. няма, несв., непрех. Връщам се у дома си или в мястото, гдето живея; дохождам си. Той си идеше пеш. Йовков. Наближи Коледа и войниците взеха да си идат в отпуск. Вазов.

ѝда си2, -еш си, мин. св. няма, св., прех. 1. Отивам си в къщи или в мястото, гдето живея. Да си идем у дома. Елин Пелин. Гостите наставаха да си идат. Вазов. 2. Махвам се, отдалечавам се. Махай се! — Пребий ме, няма да си ида. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.