и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
| ида
ида си
идва ми
идвам
идвам си
идване
иде
идеал
идеален
идеализация
идеализирам
идеализиране
идеализъм
идеалист
идеалистичен
идеалистически
идеалистично
идеалистка
идеално
идеен
идейно
идейно-
идейност
иден
идентификация
идентифицирам
идентифициране
идентичен
идентичност
идеолог
идеологичен
идеологически
идеологично
идеология
идея
идиличен
идилически
идилично
идиличност
идилия
идиом
идиоматически
идиосинкразия
идиот
идиотизъм
идиотка
идиотски
идиотство
идиотщина
идол
идолопоклонник
идолопоклонница
идолопоклоннически
идолопоклонничество
идолопоклонство
|
ѝде непрех. 1. Бива, подхожда, върви. Мъже бяха, не идеше да плачат. Йовков. Мисля си, да му затворим вратата, не иде. Ст. Костов. 2. Свързано с кратките дат. форми на личните местоимения — иде ми, ти, му и пр.; а) Само 3 л. В съчет. със съществително означава настъпване на състоянието, смисълът на което се съдържа в съществителното. И първата мисъл, която му иде, е, че неговото престъпление не се знае. Елин Пелин. Сън не му идеше. Караславов. Иде ми дрямка. Идат ми тръпки. Идат ми сили. б) С да и глагол означава иска ми се, чувствам нужда, имам желание да направя нещо; обхваща ме желание. Нещо я душеше в гърдите, идете ѝ да заплаче с глас — и едвам се удържаше. Вазов. в) Разг. С да, след. глагол и отрицание — подхожда ми, подобава ми. Знам го аз много добре,... ами не ми иде да го приказвам. Влайков. □ Иде ми на плач — доплаква ми се. Иде ми на ум — а) Спомням си. Идат ми на ум неговите думи. б) Сещам се, хрумва ми, досещам се. Никому не идеше на ум да ѝ помогне. Иде ми отръки — сръчен съм, умея да върша някаква работа, удава ми се.
|