|
идеàл м. (гр.). 1. Висша мъчно достижима степен на съвършенство в нещо, към която се стреми човек. Години млади, години на борба, на страдания и на вяра във високи идеали. Вазов. Нравствен идеал. || Висша ръководна цел, която човек се стреми да постигне Труд! Спасението от робство там е, / идеал е той на новий свят. Вазов. Национален идеал. Осъществявам идеала си. 2. Най-съвършен образец за нещо. Статуята на Аполон Белведерски е идеал на мъжка красота.
|