идеалѝзъм, -змът, -зма, мн. няма, м. (фр.). 1. Филос. Философско направление, противоположно на материализма, което при решаване на основния въпрос за отношението на мисленето към битието, приема за първично съзнанието, духа, а природата, битието, материята за вторично. 2. Безкористно служене на някаква идея. Нему все пак не му липсваше ентусиазъм и чистият идеализъм, присъщи на всеки народен учител. Йовков. 3. Склонност да се идеализира действителността. Кандов страдаше от болезнения идеализъм на средата, дето бе живял до сега. Вазов.
|