Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
ида
ида си
идва ми
идвам
идвам си
идване
иде
идеал
идеален
идеализация
идеализирам
идеализиране
идеализъм
идеалист
идеалистичен
идеалистически
идеалистично
идеалистка
идеално
идеен
идейно
идейно-
идейност
иден
идентификация
идентифицирам
идентифициране
идентичен
идентичност
идеолог
идеологичен
идеологически
идеологично
идеология
идея
идиличен
идилически
идилично
идиличност
идилия
идиом
идиоматически
идиосинкразия
идиот
идиотизъм
идиотка
идиотски
идиотство
идиотщина
идол
идолопоклонник
идолопоклонница
идолопоклоннически
идолопоклонничество
идолопоклонство

идеалѝст м. 1. Последовател на философския идеализъм. 2. Човек, който безкористно служи на някаква идея, на някакво дело. Изгнанието и теглилата, вместо да охладят в него жара към идеята, връщаха го тука още по-възторжен, идеалист, смел до безумство. Вазов. 3. Човек, който идеализира действителността; фантаст. Мечтател, идеалист, ветренник, — той искаше да вкуси от сладостта на неизвестното и новото. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.