Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
ида
ида си
идва ми
идвам
идвам си
идване
иде
идеал
идеален
идеализация
идеализирам
идеализиране
идеализъм
идеалист
идеалистичен
идеалистически
идеалистично
идеалистка
идеално
идеен
идейно
идейно-
идейност
иден
идентификация
идентифицирам
идентифициране
идентичен
идентичност
идеолог
идеологичен
идеологически
идеологично
идеология
идея
идиличен
идилически
идилично
идиличност
идилия
идиом
идиоматически
идиосинкразия
идиот
идиотизъм
идиотка
идиотски
идиотство
идиотщина
идол
идолопоклонник
идолопоклонница
идолопоклоннически
идолопоклонничество
идолопоклонство

идèен, -èйна, -èйно, мн. -èйни, прил. 1. Проникнат от някаква идея, който разпространява, пропагандира някаква идея Идеен замисъл. Идейно съдържание. Идейно изкуство. 2. Който се отнася до някаква идеология, който е свързан с основните принципи на някакъв мироглед, идеологически издържан. Идейно течение. □ Идеен проект, идейна скица (архит.) — проект (скица), който дава идея за разпределението и общия вид на постройката, без подробни изчисления.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.