идѝлия ж. (гр.). 1. Литер. Литературно произведение в стихове или проза, което изобразява живота на лица, близки до природата, като го идеализира. 2. Прен. Безбурен, тих, спокоен живот. Живеех мирно и спокойно в семейството си. Но дойде нещо, силно като съдбата, което наруши спокойствието ми и измени нормалното течение на дните, наруши идилията и обърна всичко с главата надолу. Елин Пелин.
|