ѝдол м. (гр.). 1. Материален образ на божество, на което езичниците се кланят като на бог; кумир. 2. Прен. Предмет на прекомерно обожание, възхищение; кумир. Евгения за нея е икона, съвършенство, идол, когото боготвори. Йовков.