Речник

илѝ съюз. I. Съотносителен. 1. За свързване части на просто или сложно изречение, които се изключват една друга. Запей и ти песен такава. / ... / Запей, или млъкни, махни се. Ботев. Навремени той се спираше, като че ли да си отдъхне или да се ослуша. Ст. Загорчинов. Утре или други ден ще дойда. Свобода или смърт. 2. В съчет. или — или, дали — или — за по-силно подчертаване на алтернативно отношение. Ти няма повече да ореш тая нива... Или ти, или аз — мислеше Еньо и гледаше втренчено към брата си. Елин Пелин. 3. Във въпросителни изречения при изтъкване на една от няколко неизвестни възможности, които взаимно се изключват. Защо се боиш от мене, графе? — Или се срамуваш от името ми? Вазов. Ами какво ще правиш на пазара, бабо? Ще си купуваш ли нещо, или? Влайков. II. Съединителен. При изброяване на еднакви части на простото или сложно изречение, които означават отделни възможности; ту-ту. Тук-там с радост окото съзира или срутени овчарски кошари, или уединени нивици от овес, или друг признак на человеческо присъствие. Вазов. Седя и се чудя, защо човек се сърди, когато му речеш: магаре, свиня или вол. Ботев. III. Присъединителен. За свързване на две части на изречението, които са названия на едно и също понятие. Залата, или по-добре широкият пруст, беше вече осветена. Вазов. □ Един или друг — който и да било, някой. Много или малко — колкото и да е. Рано или късно — а) Когато и да е. б) Непременно. Така или иначе — както и да е.