Речник

ѝма несв., безл. 1. Съществува, намира се, налице е. Противоп. няма. Едно време в някое са царство имало една царска дъщеря. Елин Пелин. И ето всички видели войводата да излиза от къщата си. Сърма и оръжие имало по него. Йовков. Знаеш ли, че мога и в съд да те дам — ето има и свидетели. Караславов. Имало и убити, и ранени. Хар. Русев. Веднъж у дядови Славчови имаше копачки. Влайков. Около очите му имаше тъмни големи кръгове. Елин Пелин. На мегдана имаше хоро. Елин Пелин. Има разлика. Има опасност. Има нареждане. Има нужда. Има сведения. Има полза. 2. При определяне на количество (за възраст, размери, време и др.) — е. Турци, страшна сган... — хиляда трябва да има. Вазов. Наистина, дали има година, откакто се помина баща му? Няма — защото се помина току пред жетва. Йовков. В чувала има още десетина килограма брашно. От тук до селото има два часа път. 3. Със съюз да и друг глагол означава, че действието на следния глагол ще стане. Има да се случа. Има да се приказва. Има да се мисли. Има да плачат. □ Има време (разг.) — съществува достатъчно време до определен миг. Има време до ваканцията. Има време до като се върне. Има дума, че (разг.). — говори се, казва се, че. Има защо — съществува причина, основание за нещо. Има-няма (разг.) — около, приблизително, почти. Има си хас! (разг.) — нима!