Речник

ѝмам, -аш, несв., прех. 1. Притежавам, собственик съм на нещо. Противоп. нямам. Тоя имот го имам от майка си. Йовков. Ти имаш глас чуден — млада си, / но чуйш ли как пее гората? Ботев. Аз я платих. — Имал си бол пари — платил си. Ал. Константинов. Той е богат, има пари. Йовков. || Съществува някой, който е в близко, роднинско или друго отношение към мене, тебе и пр. Дядо Йордан имаше трима синове. Елин Пелин. || Някой, който е в известно отношение към мене, се намира някъде. Имам приятели в Пловдив. Имам роднини в чужбина. Имам сестра в университета. || Съществува нещо, което е на мое разположение. Ние имаме хубави места за разходка. Имаме изобилна вода. || Разполагам с известни възможности. Имам бъдеще. Имам достъп. Имам шанс. Имам време. Имам доказателства. Имам на разположение. || Страдам от някаква болест. Имам хрема. Имам кашлица. 2. При определяне на количество (за възраст, размери, време и др.) — състоя се, съм. Колко къщи има селото ви? Вазов. Млад човек: да има, да има най-много тридесет години. Ал. Константинов. Стаята имаше едва четири метра на длъж и на шир. Величков. Не беше голяма (нивата): да имаше, да имаше най-много десетина декара. Йовков. 3. С кратката форма на лично местоим. вин. падеж. Разг. Смятам някого за някакъв. Като чедо я имаме. Вазов. Да го имам за верен човек, да го храня, да го, туря пред всички, а той да им направи това. Йовков. Глухоням е, незлобив и разбран инак,... в манастира го имат повече от игумена. Караславов. 4. В съчет. със съществителни, които изразяват действие, означава, че участвам или ще участвам в действието, което се съдържа в съществителното. Имаме заседание. Имам среща. Имам събрание. Имам час по аритметика. Имам урок. Имам път. Имам работа. 5. В съчет. с отвлечено съществително означава, че върша действието или се намирам в състоянието, което се съдържа в съществителното, напр. имам грешка — греша; имам вяра в нещо — вярвам в нещо; имам вид — изглеждам; имам грижа — загрижен съм, грижа се; имам доверие — вярвам в някого; имам желание — желая; имам нужда — нуждая се; имам намерение — възнамерявам; имам представа — запознат съм с нещо; имам прилика — приличам си; имам приложение — бивам прилаган; имам страх — страхувам се; имам успех — успявам. 6. В съчет. с отвлечени съществителни означава притежание на качеството, което се съдържа в съществителното, напр. имам авторитет — авторитетен съм; имам вина — виновен съм; имам кураж — куражлия съм; имам доблест — проявявам доблест; имам сили — силен съм; имам търпение — търпелив съм; имам дарба — даровит съм; имам право — прав съм. □ Да имаш да вземаш (разг.) — за нещо желано от някого, което няма да стане. Имам вземане-даване (разг.) — във връзка съм с някого, имам общи работи с някого. Имам го в кърпа вързано (разг.) — сигурен съм напълно, че нещо ще бъде изпълнено. Имайте добрината — учтиво обръщение към някого за молба. Имам думата — получавам, дадено ми е правото да се изкажа на събрание. Имам за цел — поставил съм си като цел. Имам зъб на някого (разг.) — имам враждебно отношение към някого и гледам да му отмъстя. Имам интерес към нещо (книж.) — интересувам се от нещо. Имам интерес от нещо — имам полза от нещо. Имам много здраве — получавам поздрав. Имаш много здраве — за отричане на нещо, с което не можем да се съгласим. Имам на ръка нещо — разполагам с нещо; удобно ми е, имам нещо в нужния момент. Имам на своя страна някого — разполагам с поддръжката, подкрепата, защитата на някого. Имам на ума си нещо — взел съм пред вид нещо. Имам нещо общо с някого — имам някакви връзки или допирни точки с някого. Имам огън (остар.) — с температура съм. Имам под ръка — разполагам, имам на разположение, удобно ми е. Имам право на, имам право да... — разполагам с възможността да се ползвам от нещо или да правя, да върша нещо. Имам предвид нещо — съобразявам се с нещо при даден случай; вземам под внимание нещо. Имам пръст в нещо (разг.) — участвам, замесен съм в нещо. Имам работа с някого — а) Имам връзки, свързан съм с някого чрез общи интереси или работа и пр. Ония, които отблизо са имали работа с него, знаят, че е опитен, твърде разумен, при това добродушен и кротък. Йовков. б) Разправям се с някого. Ще имаме работа с опасен противник. Имам сметка — изгодно ми е. Имам чест (търж.) - — при официално обръщение: за подчертаване на уважение. Имам чест да Ви се представя. Имам широко сърце — с лек и безгрижен характер съм. Колкото глас имам — с пълен глас, много силно. Колкото сила имам — с всички сили.