Речник

ѝме, мн. именà, ср. 1. Название на човек, животно или на друго нещо, за да се отличава от подобните на него. В една от стаите имаше дебела книга, в която посетителите записваха имената си. Ал. Константинов. Дребното, сухо человече... носеше име дядо Димо Лисицата. Вазов. Върбови ливади е името на една малка долинка. Елин Пелин. Такъв беше човекът, познат под имената Дяконът, Васил Левски, Апостолът. Вазов. Лично име. Бащино име. Фамилно име. 2. Само ед. Обществена оценка; репутация. Двамата бяха живели в обич и доверие, помагаха си и искаха да оставят на децата си добро име и добро наследство. Елин Пелин. Той опетни името на баща си. || Само ед. Известност, популярност на човек, обикн. поради негови положителни качества или заслуги. Името и богатството на Вълчана не само повдигаха престижа на дружеството, но премахваха всяко колебание у членовете. Йовков. Учен с име. 3. Грам. Граматическа категория изменяеми думи — названия на предмети, качества или количества. Съществително име. Прилагателно име. Числително име □ Излиза ми име — ставам известен с лоша репутация. Остана ми име — а) Остана ми прякор. б) Остана ми лоша репутация. В името на — въз основа на някакви принципи или заради нещо. В името на закона, арестуван сте! Той правеше всичко в името на правдата. Правя нещо от името на някого — правя нещо по поръка, по желание на някого и като негов представител, пълномощник.