индивидуалѝзъм, -змът, -зма, мн. няма, м. (лат.). 1. Филос. Нравствен принцип в идеалистическата философия, според който отделната личност има абсолютни права и е независима от обществото. 2. Поведение с ярко отразен стремеж за изтъкване на личността и пренебрегване на интересите на обществото.
|