|
интерèс м. (лат.). 1. Само ед. Внимание, насочено към научаване, разбиране, опознаване на нещо. Скоро картината на дяда Недка възбуди такъв интерес, какъвто Къньо не очакваше. Йовков. Тия проблеми представят интерес за него. 2. Обикн. мн. Изисквания, права. Аз ще изпълня закона и ще запазя интересите на населението. Чудомир. 3. Лична полза, изгода, облага. Той, като всеки чорбаджия, е гледал интереса си. Караславов. Интереса си, обаче, / нивга ази не презрях, / и със силните най-паче / винаги съгласен бях. Вазов. 4. Обикн. мн. Потребности, стремежи. Духовни интереси. Културни интереси. □ Уволнен в интереса на службата (канц.) — уволнен поради служебни провинения.
|