интонàция ж. (лат.). 1. Начин на произнасяне, който изразява отношението на говорителя към това, за което говори. Иронична интонация. 2. Муз. Правилно или неправилно звучене на музикален инструмент при свирене или на глас при пеене. 3. Езикозн. Изменение на гласа (повишаване или понижаване) при изговор. Разказвателна интонация. Въпросителна интонация. 4. Езикозн. Музикално ударение.
|