и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
| ирански
ирационален
ирационализъм
иреален
иригатор
иригационен
иригация
ирис
ирландец
ирландка
ирландски
иронизирам
иронизиране
ироничен
иронически
иронично
ироничност
ирония
|
ирòния ж. (гр.). Подигравка, насмешка. С жестока ирония. Убийствена ирония. || Литер. Стилистичен похват, при който явленията се изобразяват подигравателно в положителен вид, за да се подчертаят недостатъците. Хайне го обайва със своята нежна и ефирна духовитост, а по тънката ирония той няма равен. Вазов. □ Ирония на съдбата — непредвидено и нежелано стечение на обстоятелствата. Трагическа ирония (литер.) — трагическо противоречие между това, което предполага героят, и това, което се случва.
|