Речник

кнѝга ж. 1. Печатно произведение с много листа, подшити или подвързани заедно. През 1897 год. издадох една книга със свои разкази и повести — книга първа. Влайков. Книга за прочит. 2. Обособена част от голямо литературно съчинение. Енеидата се състои от дванайсет книги. 3. Голяма тетрадка, в която се вписват разни сведения, наредби и др. Присъствена книга. Книга за похвали и оплаквания. Наредбена книга. Касова книга. Търговски книги. 4. Разг. Хартия. Някои само, седнали настрана и наведени над някое парче книга, съсредоточено пишеха писма. Йовков. Книга за амбалаж. 5. Остар. Писмо. Облакът показва и хабер. Ще имаш книга от Стоенча. Вазов. 6. Само мн. Остар. Карти за игра. Даже играеше на книги и изкусно крадеше в играта. Вазов. □ Говоря като по книга (разг.) — говоря, без да се запъвам, като че ли чета. Хаджи Генчо ще ти разкаже за всичко подробно, като по книга. Каравелов. Настолна книга — любима или много нужна книга, която четем и използваме постоянно. Не зная книга (диал.) — не мога да чета и да пиша, не съм грамотен. И-их, божичко, защо не знам книга, та да зема самичка да си го (писмото) разчета. Влайков. Остава на книга (книж.) — за решение, план и др.: остава неприложен, неизпълнен.