к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
| книга
книговезец
книговезки
книговезница
книговодител
книговодителка
книговодителски
книговодство
книгоиздаване
книгоиздател
книгоиздателски
книгоиздателство
книгообмен
книгопечатане
книгопис
книгописен
книгопродавец
книгохранилище
книжа
книжар
книжарка
книжарница
книжарски
книжарство
книжен
книжка
книжле
книжник
книжнина
книжно
книжност
книжовен
книжовник
книжовност
княгиня
княжески
княжество
княз
|
кнѝга ж. 1. Печатно произведение с много листа, подшити или подвързани заедно. През 1897 год. издадох една книга със свои разкази и повести — книга първа. Влайков. Книга за прочит. 2. Обособена част от голямо литературно съчинение. Енеидата се състои от дванайсет книги. 3. Голяма тетрадка, в която се вписват разни сведения, наредби и др. Присъствена книга. Книга за похвали и оплаквания. Наредбена книга. Касова книга. Търговски книги. 4. Разг. Хартия. Някои само, седнали настрана и наведени над някое парче книга, съсредоточено пишеха писма. Йовков. Книга за амбалаж. 5. Остар. Писмо. Облакът показва и хабер. Ще имаш книга от Стоенча. Вазов. 6. Само мн. Остар. Карти за игра. Даже играеше на книги и изкусно крадеше в играта. Вазов. □ Говоря като по книга (разг.) — говоря, без да се запъвам, като че ли чета. Хаджи Генчо ще ти разкаже за всичко подробно, като по книга. Каравелов. Настолна книга — любима или много нужна книга, която четем и използваме постоянно. Не зная книга (диал.) — не мога да чета и да пиша, не съм грамотен. И-их, божичко, защо не знам книга, та да зема самичка да си го (писмото) разчета. Влайков. Остава на книга (книж.) — за решение, план и др.: остава неприложен, неизпълнен.
|