кнѝжник, мн. -ци, м. Старин. 1. У старите евреи — тълкувател на библията. Книжници и фарисеи. 2. Учен човек. Съзва тогава царят книжници и мъдреци и сам разправи виденето на сън знамение. Ст. Загорчинов.