|
мèбел ж. (лат.). 1. Обикн. мн. мебели. Предмети от покъщнината; легла, маси, столове, бюфети и др. В жълтеникавия полумрак на стаята блещукаха старомодни мебели и огледала с позлатени рамки. Дим Димов. 2. Само ед. Събир. Всички мебели в стая или жилище. Но когато я заведоха горе и ѝ показаха нечистата, с извехтяла мебел стая..., тя потръпна и излезе. Йовков. □ Мека мебел ‒ кресла и канапета, тапицирани с плюш или дамаска.
|