Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
ме
мебел
мебелен
мебелирам
мебелиран
мебелиране
мебелировка
мебелист
мегаломан
мегаломания
мегдан
мегдански
мед
медал
медалион
меден
медец
медиен
медик
медикамент
медиум
медицина
медицински
медичка
медия
медник
медникар
медникарски
медникарство
медночервен
медовина
медовит
медоносен
медоречив
медуза
медун
межда
междина
междинен
между
между-
междуведомствен
междувидов
междувременно
междуградски
междудържавен
междуклетъчен
междуметие
международен
междуособен
междуособица
междупланетен
междуребрен
междуредие
междуречие
междуселски
междусъюзнически
междусъюзнишки
междуцарствие
междучасие
мезе
мек
мекица
мекичар
мекичарница
меко
мекост
мекосърдечен
мекота
мекотело
мексикански
мекушав
мекушаво
мекушавост
меланж
меланхолен
меланхолик
меланхоличен
меланхолически
меланхоличка
меланхолично
меланхоличност
меланхолия
меланхолно
меласа
меласов
мелез
мелезен
мелене
мелиоративен
мелиорационен
мелиорация
мелица
мелница
мелничар
мелничарски
мелничен
мелодекламация
мелодичен
мелодично
мелодичност
мелодия
мелодрама
мелодраматичен
мелодраматически
меля
мем
мембрана
мемоар
мемоарен
меморандум
мен
мена
менажерия
менгеме
менгуш
мене
менене
менза
мензура
менингит
менитба
менителница
менлив
менопауза
менструация
мента
ментов
ментовка
ментол
ментор
менторски
менторство
менует
менци
менче
меншевизъм
меншевик
меншевишки
меншество
меню
меня
меня се
менявам
меняване
мера
мерак
мераклия
мерач
мерджан
мерджанов
мерджелеене
мерджелея
мерен
мерене
мержелеене
мержелея
мерзавец
мерзост
мерзък
меридиан
мерилка
мерило
меринос
мериносов
меркантилен
меркантилизъм
меркантилист
мермер
мермерен
мерник
меродавен
меродия
мероприятие
мерси
мертек
меря
меря се
месал
месар
месарница
месарски
месарство
месач
месачка
месен
месене
месест
месец
месечен
месечина
месечинка
месечко
месечник
месинг
месингов
месия
меснат
месо
месодаен
месопродавец
месопродавница
месоцентрала
месояден
месоядство
местен
местене
местност
место-
местожителство
местоименен
местоимение
местоназначение
местообитание
местоположение
местопребиваване
местопрестъпление
местопроизшествие
месторождение
местя
местя се
меся
меся се
мета
метаданни
метал
метален
металик
металичен
металически
металодобивен
металоид
металоиден
металолеяр
металолеярница
металообработвателен
металоработник
металург
металургичен
металургически
металургия
метаморфоза
метан
метатеза
метателен
метафизик
метафизика
метафизичен
метафизически
метафора
метафоричен
метафорически
метач
метачка
метвам
метване
метеж
метежен
метежник
метежнически
метене
метеор
метеорит
метеоролог
метеорологичен
метеорологически
метеорология
метеороложки
метил
метиляв
метилясам
метилясвам
метилясване
метис
метла
метлар
метлеене
метлея
метлика
метличина
метна
метод
метода
методика
методист
методистки
методичен
методически
методично
методичност
методологичен
методологически
методология
метонимия
метох
метраж
метреса
метрика
метричен
метрически
метро
метров
метроном
метрополия
метър
мех
механа
механджийка
механджийски
механджия
механизатор
механизаторски
механизация
механизирам
механизирам се
механизиран
механизиране
механизъм
механик
механика
механичен
механично
механо-
мехлем
мехур
мехурест
меца
мецана
мецанин
меценат
меценатски
меценатство
мецосопрано
меч
мече
мечешки
мечи
мечка
мечкар
мечкарски
мечкарство
мечовиден
мечок
мечоносец
мечта
мечтание
мечтател
мечтателен
мечтателно
мечтателност
мечтателски
мечтая
мешам
мешам се
мешане
мешано
мешин
мешина
мешинен

мек, -а, -о, прил. 1. Който лесно мени формата си като се натисне или удари. Противоп. твърд. Двамата се качиха въз меката постилка на сено. Елин Пелин. Той спа непробудно тая нощ на меката бейска постелка. Вазов. Златото е мек метал. 2. Прен. Който не дразни сетивата; приятен, нежен. Родопите, в широкия си разлив и голямо разклонение, имат въобще по-меки очертания на върховете си. Вазов. В прозореца се белееше същата мека и тиха светлина. Йовков. Печката бумтеше весело и мека, приятна топлина... се носеше из стаята. Чудомир. Гласът ѝ беше станал необикновено мек и тих. А. Гуляшки. 3. За човек ‒ добродушен, добър. Петровица беше по-мека и носеше добри чувства в душата си. Елин Пелин. Йовка беше висока и грозновата като майка си, но имаше меко и добро сърце. Елин Пелин. || Лесно отстъпчив, мекушав, безволен. Стана отстъпчив и мек, отзоваваше се на всяка молба. Йовков. || Нежен, кротък, мил, не груб и остър. Той ме поглежда с меките си топли очи. Л. Стоянов. Но ти си нежна, мека, затова страдаш. Вазов. 4. За време, вятър и др. ‒ умерено топъл, приятен. Малки Сечко обещаваше мек и топъл ден. Влайков. Времето е малко заоблачено, ала инак е доста меко. Влайков. Подухва вятър. Той е мек и приятен като милувка. Йовков. Мека зима. 5. Грам. Който е свързан с учленяване в средната част на небцето; палатален. Меки съгласни. Мек изговор. □ Мека вода ‒ неваровита вода. Под капчука... беше подложена газена тенекия. Ако завали дъжд ‒ да се събере мека, дъждовна вода. Ем. Коралов. Мека мебел (събир.) ‒ удобни столове и кресла с пружини, обикн. покрити с кадифе или кожа. Мек път ‒ път без настилка, черен път. Мека шапка ‒ мъжка гражданска плъстена шапка с периферия.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.