мегдàн м. (араб.). Диал. Широко празно място, обикн. в центъра на селище; площад, стъгда. На градския мегдан бе се събрало едно голямо множество граждани. Влайков. На мегдана имаше хоро. Елин Пелин. □ Деля мегдан с някого (разг.) ‒ съпернича с някого. Излиза на мегдан (разг.) ‒ излиза наяве. Лъжата скоро на мегдан излазя. П. Р. Славейков.
|