|
мед, медтà, мн. няма, ж. Ковък и мек червеникав метал; бакър. Гостбите бяха народни, съдините ‒ тежки сахани и тави от стара мед. Йовков.
мед, медъ̀т, медà, мн. няма, м. Гъсто сладко вещество, което пчелите правят от нектара на цветовете. На трапезата бяха наслагани блюда с постни яденета и закуски: сладко, чер хайвер, мед, ябълки. Вазов. Който бърка в меда, облизва си пръстите. Погов. Липов мед. Акациев мед. Боров мед. □ Върви ми по мед и масло (разг.) ‒ всичко ми се нарежда хубаво и бързо. Мед ми капе на сърцето (разг.) ‒ много ми е драго, че нещо се е случило тъй, както аз искам. Мед му капе от устата (разг.) ‒ за много сладкодумен човек или който приказва много хубави неща за някого. Не му ща ни меда, ни жилото (разг.) ‒ не искам от него ни добро, ни зло.
|