|
мèден1, -а, -о, прил. 1. Който е от мед1 или който съдържа мед1. Бенковица дойде и сама ‒ да види Лазара. Донесе му тя две бели медени пити, напоени и прелели от мед като сълза. Дим. Димов. Меден сок. Медена погача. Медена ракия. 2. Прен. Мелодичен, приятен, сладък. Я надуй дядо кавала, / след теб да викна запея / ... / Глас имам меден загорски. Ботев. Меден език. Медена уста. □ Меден месец ‒ първият месец от съпружеския живот.
мèден2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е изработен от мед2 или е обкован с мед2; бакърен. В почернелите му ръце блесна току-що калайдисано кръгло медно блюдо, цяло нашарено със сложна плетеница. Дим. Талев. Нейде екват дружни момински гласове и над полето, като тих ек от медни звънци, се залюлява тъжна песен. Елин Пелин. Затуй му пее песента / на Странджа баир гората, / на Ирин Пирин тревата; / меден им кавал приглаша / от Цариграда до Сръбско. Ботев. Свирило лудо медна цафара, / свирило песня харна та стара. К. Христов. Медни пари. Медна жица. 2. Който съдържа примес от мед2. Медна руда. □ Медна епоха (археол.) ‒ предисторическа епоха между каменния и бронзовия век, когато са се появили медните изделия.
|