|
мек, -а, -о, прил. 1. Който лесно мени формата си като се натисне или удари. Противоп. твърд. Двамата се качиха въз меката постилка на сено. Елин Пелин. Той спа непробудно тая нощ на меката бейска постелка. Вазов. Златото е мек метал. 2. Прен. Който не дразни сетивата; приятен, нежен. Родопите, в широкия си разлив и голямо разклонение, имат въобще по-меки очертания на върховете си. Вазов. В прозореца се белееше същата мека и тиха светлина. Йовков. Печката бумтеше весело и мека, приятна топлина... се носеше из стаята. Чудомир. Гласът ѝ беше станал необикновено мек и тих. А. Гуляшки. 3. За човек ‒ добродушен, добър. Петровица беше по-мека и носеше добри чувства в душата си. Елин Пелин. Йовка беше висока и грозновата като майка си, но имаше меко и добро сърце. Елин Пелин. || Лесно отстъпчив, мекушав, безволен. Стана отстъпчив и мек, отзоваваше се на всяка молба. Йовков. || Нежен, кротък, мил, не груб и остър. Той ме поглежда с меките си топли очи. Л. Стоянов. Но ти си нежна, мека, затова страдаш. Вазов. 4. За време, вятър и др. ‒ умерено топъл, приятен. Малки Сечко обещаваше мек и топъл ден. Влайков. Времето е малко заоблачено, ала инак е доста меко. Влайков. Подухва вятър. Той е мек и приятен като милувка. Йовков. Мека зима. 5. Грам. Който е свързан с учленяване в средната част на небцето; палатален. Меки съгласни. Мек изговор. □ Мека вода ‒ неваровита вода. Под капчука... беше подложена газена тенекия. Ако завали дъжд ‒ да се събере мека, дъждовна вода. Ем. Коралов. Мека мебел (събир.) ‒ удобни столове и кресла с пружини, обикн. покрити с кадифе или кожа. Мек път ‒ път без настилка, черен път. Мека шапка ‒ мъжка гражданска плъстена шапка с периферия.
|