Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
ме
мебел
мебелен
мебелирам
мебелиран
мебелиране
мебелировка
мебелист
мегаломан
мегаломания
мегдан
мегдански
мед
медал
медалион
меден
медец
медиен
медик
медикамент
медиум
медицина
медицински
медичка
медия
медник
медникар
медникарски
медникарство
медночервен
медовина
медовит
медоносен
медоречив
медуза
медун
межда
междина
междинен
между
между-
междуведомствен
междувидов
междувременно
междуградски
междудържавен
междуклетъчен
междуметие
международен
междуособен
междуособица
междупланетен
междуребрен
междуредие
междуречие
междуселски
междусъюзнически
междусъюзнишки
междуцарствие
междучасие
мезе
мек
мекица
мекичар
мекичарница
меко
мекост
мекосърдечен
мекота
мекотело
мексикански
мекушав
мекушаво
мекушавост
меланж
меланхолен
меланхолик
меланхоличен
меланхолически
меланхоличка
меланхолично
меланхоличност
меланхолия
меланхолно
меласа
меласов
мелез
мелезен
мелене
мелиоративен
мелиорационен
мелиорация
мелица
мелница
мелничар
мелничарски
мелничен
мелодекламация
мелодичен
мелодично
мелодичност
мелодия
мелодрама
мелодраматичен
мелодраматически
меля
мем
мембрана
мемоар
мемоарен
меморандум
мен
мена
менажерия
менгеме
менгуш
мене
менене
менза
мензура
менингит
менитба
менителница
менлив
менопауза
менструация
мента
ментов
ментовка
ментол
ментор
менторски
менторство
менует
менци
менче
меншевизъм
меншевик
меншевишки
меншество
меню
меня
меня се
менявам
меняване
мера
мерак
мераклия
мерач
мерджан
мерджанов
мерджелеене
мерджелея
мерен
мерене
мержелеене
мержелея
мерзавец
мерзост
мерзък
меридиан
мерилка
мерило
меринос
мериносов
меркантилен
меркантилизъм
меркантилист
мермер
мермерен
мерник
меродавен
меродия
мероприятие
мерси
мертек
меря
меря се
месал
месар
месарница
месарски
месарство
месач
месачка
месен
месене
месест
месец
месечен
месечина
месечинка
месечко
месечник
месинг
месингов
месия
меснат
месо
месодаен
месопродавец
месопродавница
месоцентрала
месояден
месоядство
местен
местене
местност
место-
местожителство
местоименен
местоимение
местоназначение
местообитание
местоположение
местопребиваване
местопрестъпление
местопроизшествие
месторождение
местя
местя се
меся
меся се
мета
метаданни
метал
метален
металик
металичен
металически
металодобивен
металоид
металоиден
металолеяр
металолеярница
металообработвателен
металоработник
металург
металургичен
металургически
металургия
метаморфоза
метан
метатеза
метателен
метафизик
метафизика
метафизичен
метафизически
метафора
метафоричен
метафорически
метач
метачка
метвам
метване
метеж
метежен
метежник
метежнически
метене
метеор
метеорит
метеоролог
метеорологичен
метеорологически
метеорология
метеороложки
метил
метиляв
метилясам
метилясвам
метилясване
метис
метла
метлар
метлеене
метлея
метлика
метличина
метна
метод
метода
методика
методист
методистки
методичен
методически
методично
методичност
методологичен
методологически
методология
метонимия
метох
метраж
метреса
метрика
метричен
метрически
метро
метров
метроном
метрополия
метър
мех
механа
механджийка
механджийски
механджия
механизатор
механизаторски
механизация
механизирам
механизирам се
механизиран
механизиране
механизъм
механик
механика
механичен
механично
механо-
мехлем
мехур
мехурест
меца
мецана
мецанин
меценат
меценатски
меценатство
мецосопрано
меч
мече
мечешки
мечи
мечка
мечкар
мечкарски
мечкарство
мечовиден
мечок
мечоносец
мечта
мечтание
мечтател
мечтателен
мечтателно
мечтателност
мечтателски
мечтая
мешам
мешам се
мешане
мешано
мешин
мешина
мешинен

мèко нареч. 1. За постилане ‒ пухкаво, не твърдо. Една от снахите ще му подложи възглавничка, та да го не убива, да му е меко. Мих. Георгиев. Той минаваше пак под сянката на акациите, хвърляше се и лягаше на една пейка, удобно и меко постлана. Йовков. 2. За падане ‒ без трясък, без сътресение. Видя само, че нещо бяло се мерна между учителката и офицера и меко падна на земята. Йовков. 3. За състояние на време ‒ приятно, топло. Меко и топло е навън. Баба Марта е дошла. Влайков. 4. За гледане, милване ‒ нежно, гальовно. Очите му светеха меко и приятелски. Караславов. 5. За греене или светене ‒ приятно, топло. Спокойно и тихо беше в тоя кът, меко осветен от матовия глобус на лампата. А. Гуляшки. 6. За говорене ‒ а) Тихо, кротко. Геракът говореше меко и укорите му бяха нежни и топли и гальовни. Елин Пелин. Слушай, Стоене, ‒ заговори той по-меко, но решително ‒ утре тръгвам с тебе. Йовков. б) Грам. По мек начин, небно, палатално. Той изговаря някои съгласни (л, н) меко.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.