|
мèко нареч. 1. За постилане ‒ пухкаво, не твърдо. Една от снахите ще му подложи възглавничка, та да го не убива, да му е меко. Мих. Георгиев. Той минаваше пак под сянката на акациите, хвърляше се и лягаше на една пейка, удобно и меко постлана. Йовков. 2. За падане ‒ без трясък, без сътресение. Видя само, че нещо бяло се мерна между учителката и офицера и меко падна на земята. Йовков. 3. За състояние на време ‒ приятно, топло. Меко и топло е навън. Баба Марта е дошла. Влайков. 4. За гледане, милване ‒ нежно, гальовно. Очите му светеха меко и приятелски. Караславов. 5. За греене или светене ‒ приятно, топло. Спокойно и тихо беше в тоя кът, меко осветен от матовия глобус на лампата. А. Гуляшки. 6. За говорене ‒ а) Тихо, кротко. Геракът говореше меко и укорите му бяха нежни и топли и гальовни. Елин Пелин. Слушай, Стоене, ‒ заговори той по-меко, но решително ‒ утре тръгвам с тебе. Йовков. б) Грам. По мек начин, небно, палатално. Той изговаря някои съгласни (л, н) меко.
|