меланхолѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е изпаднал в меланхолия; натъжен. Аз доста меланхоличен се завърнах в града. Вазов. 2. Който навява, изразява меланхолия. Иванчо хвърли на приятеля си меланхоличен поглед. Вазов. Свирнята, от най-напред нежна, меланхолична, заиздига се високо-високо. Вазов.
|