|
меланхòлия ж. (гр.). Отсъствие на бодрост и веселост; тиха скръб, тъга. По мършавото му, бледно, замислено лице беше разляна още носилка меланхолия и тъга. Вазов. И сцената, и залата... докарваха неотразима тъга и меланхолия на човека. Вазов. || Душевна болест, при която болният се намира в постоянно потиснато състояние. Страда от меланхолия.
|