|
мелодѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. За песен, пеене, глас и др. ‒ приятен за слуха, изпълнен с хармония. През това време оркестърът свири мелодични народни мотиви. Вазов. Гласът ѝ, чист и мелодичен, ясно се отекваше в спокойния въздух. Йовков. Зачуха се тънки, мелодични звукове, пълни с тайнствена тъга, със сладострастни умора. Вазов.
|