|
мелòдия ж. (гр.). 1. Хармонично редуване в песен на тонове, които образуват една цялост; глас. Той пак беше се загледал в кавалджиите, следеше мелодията, която се разливаше на широко, плътна, сладкозвучна. Йовков. Но защо тъй на пленява тая проста мелодия на кавалерийските тръба? Йовков. 2. Напевност, благозвучност на песен, реч и др. Ясните звукове звънтяха и пълнеха нощта с дивата мелодия на планините. Вазов. Език прекрасен, кой те не руга / и кой те пощади от хули гадки? / Вслушал ли се е някой до сега / в мелодията на твойте звуци сладки? Вазов.
|