|
мèля, -еш, мин. св. млях, прич. мин. св. деят. млял, -а, -о, мн. млèли, прич. мин. страд. млян, -а, -о, мн. млèни, несв., прех. 1. Стривам зърнени храни или други зърна на прах, на брашно. Искаше да помогне на своите съселяни, които ходеха през три села да мелят жито. Л. Стоянов. Жените сами мелеха просо и ръж в ръчни каменни хромели и печеха хляба в подници. Ст. Загорчинов. Два остри камъка брашно не мелят. Погов. Без камък воденица брашно не меле. Погов. Жито се меле, брашно не пада. Погов. Меля кафе. 2. Прен. Говоря много и празни приказки. Хората се размърдаха, а заедно с това а устата им взеха да мелят. Ст. Загорчинов. меля се страд. Води, реки пресъхнаха, / жито се не меле; / ето вече булгур само / ядат две недели. Вазов. □ Не мелят брашно (разг.) ‒ не се разбират, не се сговарят, не се спогаждат.
|