менлѝв, -а, -о, прил. Остар. Който бързо и лесно се мени. Седеше със скръстени крака малко настрана от огъня и гледаше замислено лепливите палави пламъчета. Ст. Загорчинов. || Грам. Остар. За дума ‒ който си променя формата; променлив, изменяем. Менливи и неменливи части на речта.
|