|
меня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Давам, оставям нещо, за да взема друго; сменям, разменям. От тук нататък ние бързо меним темите на разговора си. Йовков. Вълкът козината си мени ‒ зъбите не, казва пословицата. Вазов. Бяла Неда пръстен е менила / с Бойковий другарин Пенко Бъта. П. П. Славейков. Не хулете ме за мойте песни, /... ‒ / че оставих улиците тесни / и мених ги с планините волни. Вазов. 2. Придавам друг вид, изглед на нещо. Бай Илия го изгледа с позинала уста, облиза долната си устна и няколко пъти мени цвета на лицето си. Кр. Григоров. Светът неспирно своя лик мени, / пощада нашата любов не чака. Лилиев. меня се страд.
|