|
мерà ж. (араб.). 1. Пасище около село за общо ползуване. Поминъкът им е труден, Има гора, но нямат мера. Вазов. 2. Земите. Нивите бяха малко, повечето мера беше ‒ само трева и буренак. Йовков. По малката селска мера стигаше ли за тоя рояк от трудолюбиви мъже? К. Петканов. || Стесн. Остар. Имот на отделен селски стопанин. Така Еньо обиколи цялата своя мера. Елин Пелин. Карат се за мера..., за земя, за едно парче низа. Йовков.
|