|
мерàк, мн. -ци, м. (араб.). Разг. Силно желание, стремеж, копнеж. Ала в същото време никакви страхове и мераци не му тровеха сърцето. Влайков. || Остар. Любов, увлечение. Райка отиде на хорото, накитена и пременена с по-голям мерак, отколкото други път. Влайков. □ Мерак ми е (разг.) ‒ иска ми се, желая нещо. Мерак му е да иде в Цариград. Хвърлям мерак на нещо (разг.) ‒ обиквам, пожелавам, поисквам нещо. И дорде се тя не глави, аз няма да хвърля мерак на никоя друга. А. Страшимиров.
|