мераклѝя, -та, мн. -ѝи, м. Разг. Лице, което има мерак за нещо. Няма вече между тях мераклии за песни. Влайков. Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри. Мих. Георгиев. Дядо Славчо беше много мераклия на греяната ракия. Влайков. || Лице, което обича да прави всичко с мерак, грижливо. Мераклия човек.
|