меркантилѝзъм, -змът, -зма, мн. няма, м. (лат.). 1. Иконом. Икономическо учение в някои западноевропейски държави от XV до XVII в., според което благоденствието на държавата зависи от по-големия износ и от наличието на злато и сребро в страната. 2. Прен. Книж. Неодобр. Стремеж към материални облаги; търгашество.
|