мермèр м. (тур.). Диал. 1. Мрамор. Пред статуята на Венера / Милоска спрях благоговейно, / пред чудний говор на мермера. Вазов. Не щем платно за картини, / ни за статуи мермер. Вазов. 2. Като прил. неизм. Диал. Поет. Мраморен. Китка ти падна, Дено, / на бял мермер камък. Нар. пес. Стъпил Добри на бял мермер камък / да си мери сива гургулица. Нар. пес.
|